5 Lost and Found: Пришълецът / Alien (1979)

Не знам дали схематичните постове с този таг отпред ще се задържат (разбира се, това зависи от коментарите под тях), но е редна една встъпителна бележка преди първия от серията. От време на време хвърлям по някой поглед на пропусната забравена класика или на любим филм от миналото, и доста често се оказва, че има какво да се сподели... Понякога интересното опира основно до това, в каква степен и как точно произведението е остаряло през годините. Друг път идват любопитните детайли, хванати на второто гледане. За съжаление пък, често човек вижда себе си тогава, и се вкопчва във (или опитва да се откопчи от) носталгията.

Заради предстоящия тази седмица "Прометей", реших че няма да е лоша идея да си припомня иконичния "Пришълец" на Ридли, защото: 1) сигурно вече са минали поне 15 години, откакто го гледах последно; 2) новият филм няма как да избяга от поставянето му в контекста на квадрилогията, и особено в този на нейното начало; и 3) преди време си взех 6-дисковото blu ray издание на четирите филма, а все не намирах време да му отдам дължимото. Основният въпрос, когато става дума за филм от 1979, идва от сблъсъка между това, което той е бил за времето си и това, което съвременният зрител би видял в него днес. И така:

 LOST / FOUND

• Абсолютно феноменалният сет-дизайн. Болшинството от хората помнят този филм с неубиваемото ужасяващо същество, от което капе киселина като го порежеш, и което е специално създадено, за да спохожда най-ужасните ти кошмари. За мен обаче по-яркият спомен останаха коридорите на Ностромо и невъзможно добрият "space jokey" сет (от картинката по-горе). Всеки клаустрофобичен sci-fi хорър филм (или игра) оттогава насам се пробва да открадне с пълни шепи от атмосферата на "Пришълецът", но дори при днешните технологии, процентът успеваемост се оказа драматично нисък.
• Ритъмът на филма. Когато от FOX помолиха Ридли да подготви специален director's cut (защото, нали, покрай Властелините стана модерно един и същ филм да се продава под 15 различни форми) той се видя в чудо. Наистина имало отпаднал материал, но той бил отпаднал поради точно определени причини - защото нарушавал темпото на филма. В крайна сметка director's cut се появява, но той е с няколко минути по-къс от theatrical-а. Което говори достатъчно за това, колко пресметнат е пейсингът на филма и как всяка интервенция върху него би била пагубна. В интродукцията Ридли директно си казва, че наименованието "director's cut" под новата версия на филма е сложено изцяло поради маркетингови подбуди (точно както с "Гладиатор").
• Сексуалният подтекст. Да, изчадието на Гигер е може би най-зловещото създание в историята на киното след слончето Дъмбо, обаче не защото е ултимативната машина за убиване, срещу която никой няма шанс (може би само Хищникът според умниците от FOX през 21 век... oh, god...), а защото има дизайн на необрязан фалос и оставя кожата си из коридорите на Ностромо, все едно е използван презерватив. Гениталните асоциации са до болка разчепквани от изследователите на филма, но няма как да се подминат, защото са част от наследството. Всъщност, няма смисъл да се правя на умен по този повод, достатъчен е просто превод на думите на самия Дан О'Банън - сценаристът на филма: "Едно от нещата, които притесняват всички хора е сексът... Казах си - ето така ще атакувам зрителите; ще ги предизвикам сексуално. И няма да тръгна срещу жените в публиката, ще атакувам мъжете. Ще направя така, че всеки кадър с Пришълеца да ги накара да залепят краката си един за друг. Хомосексуално орално изнасилване, раждане, полагане на яйцата в гърлото ти... пълна програма." Идеята на цялата ейлиънска вселена е да всява смут и дискомфорт, докато си в нея, но в този аспект първият филм си остава уникален (останалите от поредицата го правят по доста по-директен и повърхностен начин).
• Музиката. Обикновено това е критичен момент, когато става дума за 30-годишен филм, но саундтракът на Джери Голдсмит всъщност е остарял много добре, особено в remaster формата си. Плътен, атмосферен и драскащ отвътре по черепа - както много от останалите аспекти на филма, е многократно имитиран след това.
• Екипажът. Все още не е направен филм за кораб, порещ космическото пространство, който да е населен от толкова реалистичен и down-to-earth екипаж. В "Пришълецът" липсва обичайният включете-фотонните-торпеда-на-шеста-патос. Липсва и свръх-героизмът. За сметка на тези липси, всяко действие на хората на борда на Ностромо носи някакво странно усещане за достоверност и прилежно написано домашно. Почти е обидно да гледаш толкова обикновени и скучни хора да населяват такава могъща фантастична вселена. Най-хубавото обаче е колко изчистени от ненужни взаимоотношения са самите герои, както и някак casual начинът, по който са изнесени от актьорите. Рипли не е героинята на филма - зрителят не е принуден по никакъв начин да изпитва определени чувства към нея. Просто стеченията на обстоятелствата я правят такава.

LOST / FOUND

• Историята. Нищо против семплите, праволинейни, ефективни истории, но тази в "Пришълецът" просто не би оцеляла във филм днес. Тогава, разбира се е било иновативно и жанро-дефиниращо да НЕ свършиш филма си с експлозията на Ностромо, а да продължиш с четвърти акт. Извинението е, че този акт съдържа Сигърни Уийвър по бикини и вотрачил се в нея чеп със зъби върху зъбите, който трябва да бъде издухан в космическото пространство, за да бъде унищожен. Евентуално.
• Специалните ефекти. Дори Ридли в коментарите си към филма се изсмя с глас по време на взривяването на кораба. Някои неща имат място само тогава и днес човек буквално трябва да си затвори очите в тези няколко секунди. Разбира се, извинението, че това е било нивото по онова време е нормално и напълно приемливо. Гледайки тези кадри (както и смехотворното подскачане на малкото членче след раждането му), ми се струва обаче, че има резон за подробен remaster на специалните ефекти в старите филми от този род. Може да звучи като богохулство, и това със сигурност играе срещу приятното носталгично чувство на повечето фенове, но за филм като "Пришълецът", който е буквално на 5 кадъра разстояние от това да заприлича на направен миналата година, преработката по-скоро би била здравословна. Когато от FOX изнудваха Ридли да плесне изрязани кадри обратно във филма за DC-то, по-добрата идея щеше да е да му отпуснат малко бюджет да осъвремени специалните ефекти. На който пък му е криво, винаги може да си пусне извехтелия theatrical.

До скоро. (Може би с няколко думи за "Прометей", ако днес си намеря място в киното.)