tag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post1253016499750266925..comments2023-03-27T15:47:53.387+03:00Comments on You Deserve This: Наръчник на залупената кифла, част IIIAnonymoushttp://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comBlogger13125tag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-65865489046635539082012-12-03T03:58:41.006+02:002012-12-03T03:58:41.006+02:00Моя е грешката. Нещо не съм видял добре, че това е...Моя е грешката. Нещо не съм видял добре, че това е подчинено изречение, а не отделен пример. :)kalendarut_ska4ahttps://www.blogger.com/profile/14915072971615480537noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-29777578630131207032012-11-30T14:53:41.371+02:002012-11-30T14:53:41.371+02:00А така, кажете им а тея от операцията да спрат да ...А така, кажете им а тея от операцията да спрат да пишат така, че и на мен ми лазят по нервите! :D <br /><br />Иначе аз докато стигнах до третата част, забравих какво е съдържала първата, но няма проблем.Стефанnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-20130185155471952152012-11-29T01:40:46.123+02:002012-11-29T01:40:46.123+02:00"Остава да разбера сега ще ми сервираш ли пак..."Остава да разбера сега ще ми сервираш ли пак фаласито "обяснявам се като ученичка", след като ти провокираш това обяснение. :) ПРОВОКАТОРКА ГАДНА!!!"<br /><br />Няма, няма. :D<br />Вместо това, ще ти благодаря учтиво за обяснението. :)Амелияnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-8784273750649947932012-11-29T01:27:32.552+02:002012-11-29T01:27:32.552+02:00Мотивацията ми е твърде очевидна и не особено важн...Мотивацията ми е твърде очевидна и не особено важна (в смисъл - касае мен, не някой друг). И все пак:<br />- темата ми е интересна открай време;<br />- темата също така не е особено популярна, не и в българския интернет - хората си дават сметка за тия неща на някакво интуитивно ниво, когато изобщо си дават сметка за тях; следователно е прилична идея за серия постове (фактът, че се дърлим само с тебе говори друго, де, но това е положението);<br />- по тоя начин си подреждам собственото разбиране и самият аз научавам нови неща; плюс това, някой може да дойде и да даде готин пример в коментарите; или да ме поправи, ако съм сгрешил някъде;<br />- забавно е човек да опита да посочи с пръст все още непосочени фаласита (когато дебелите книги по въпроса са били писани, интернетът още не е бил изобретен, така че винаги има поле за действие);<br />- също така е забавно, когато човек се опита да намери примери, които тематично се връзват със съдържанието на блога;<br />- всичко това ми дава контекст да си излея чувствата по повод разни блогърски неадекватности (и въобще по разни теми), без това непременно да ме прави есхол, който си е поставил за цел на всяка цена да сложи тоя и оня на мястото му (в смисъл - надсмиването се оказва малко или много мотивирано);<br />- по принцип е полезно всичкото това да го има систематизирано някъде на разбираем (надявам се) и български език; примерно ако след седмица реша да пусна някакъв антибожествен пост и в дискусията почнат да ми се мятат фаласита едно след друго, мога просто да сложа еткетчето и линк за further reading, вместо да затлачвам коментарите с километри обяснения и примери за спукана логика - практично е.<br /><br />Колкото до тази категория специално - всъщност, намирам я за най-забавната част от цялото начинание (ако въобще стигна до формалните логически грешки, там е адската скука - почти математика). Затова и си позволих да не се ограничавам ексклузивно с фаласита, а да почна всяка подкатегория с драстичен пример, който нагледно демонстрира абсурдността на съответния похват. Но пак казвам - навсякъде съм дал и примери за fallacy в действие. Независимо как избереш да го приемаш, реакцията ти на педалската табела е fallacy, защото по същество това е счупена комуникация между теб и табелата.<br /><br />Надявам се, че това е достатъчно.<br /><br />Остава да разбера сега ще ми сервираш ли пак фаласито "обяснявам се като ученичка", след като ти провокираш това обяснение. :) ПРОВОКАТОРКА ГАДНА!!!Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-83861479000261132222012-11-29T00:02:15.702+02:002012-11-29T00:02:15.702+02:00"Виж как за втори път ме караш да се защитава..."Виж как за втори път ме караш да се защитавам - а ако се подхлъзна и го направя, това би ме поставило в смешна ситуация. Няма да му слагам име на това."<br /><br />Аз му викам "обяснявам се като ученичка" на това. :D<br /><br />Целта ми не е да те нападам, между другото, просто наистина ми е интересно да разбера защо намираш тези неща за достатъчно важни, че да им посветиш този доста времеемък пост. За фаласитата знам, че са широко понятие и много неща могат да се определят като фаласи. Твърде много неща всъщност. Толкова много, че няма да му излезе края като ги отпочнеш. Точно затова и ме интересува да разбера мотивацията ти - защо изобщо си се хванал с тая кутия с червеи. Мислех, че съм разбрала в предишните ти два материала, но сега вече не съм толкова сигурна.<br /><br />За примера със смешката ще имам милост, добре! Аз я харесвам доста тази смешка всъщност. :D Амелияnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-41336589157816280722012-11-28T23:29:07.923+02:002012-11-28T23:29:07.923+02:00Без директно пренасяне на думата "множествено...Без директно пренасяне на думата "множествено" не става, обаче от три коментара насам ме караш да се защитавм там, където не трябва, и ме поставяш в абсурдната ситуация да се обяснявам, аз смешка ли съм искал да направя или не. Плс, имай милост. :)<br /><br />Ако знам от кого е писан материалът, естествено, че ще се обърна директно към него - това са формалности. По-важното е позицията, в която авторът на материала се старае да ме постави. Това е същността на fallacy-то. Но дори да оставим тоя неприятен момент настрана, пак не може да има такова нещо като колективно мнение за изкуство. На операцията могат да излязат с писмено становище, че трима от петима в "редакцията" са гласували, че в Прометей няма един нормално развит персонаж. Чудесно. Когато обаче започнеш да елаборираш, ти, който пишеш материала, вадиш думите от твоята собствена глава. Тогава всеки нюанс и всеки дребен детайл за всяко впечатление има значение. Оттук нататък обаче темата забива в съвсем друга посока - смисълът от публичното изказване на мнение за изкуство. Мисля това да го оставим за друг път.<br /><br />Сега, като ме питаш изрично и се замисля специално по въпроса, мога да изредя десетината причини, поради които съм си "играл" с тоя текст, но ще го направя само ако настояваш. Естествено, че мотивацията ми има значение в някаква степен (при положение, че това не е първото написано от мен нещо, на което попадаш), но преди всичко това, което би трябвало да те интересува повече, е дали тоя материал ти казва нещо, което не си знаела, и дали казва каквото казва по някакъв интересен за теб начин. Сега като че ли нюхаш за някаква скрита agenda. Виж как за втори път ме караш да се защитавам - а ако се подхлъзна и го направя, това би ме поставило в смешна ситуация. Няма да му слагам име на това. :)<br /><br />Ще си защитя обаче примерите, които съм дал - това вече мога да направя без проблем. Работата е там, че езиковите fallacy-та са си добре обособена група неформални логически грешки, които се употребяват под път и над път, волно и неволно. Има ги във всяка класификация, затова редът им дойде и тук. Ако обаче отвориш уики, или fallacyfiles или който и да е друг ресурс по въпроса, ще останеш неприятно изненадана от това, че почти винаги се дават примери, които показват абсурдността на определени конструкции и ти дават ясна представа откъде идва нелогичността, но не можеш да ги срещнеш като прилагани систематично на практика (нещо като илюстрацията с меда). В този смисъл би забелязала, че съм си дал доста повече зор, отколкото се изисква, за да изкопая/измисля примери, които правят съответната езикова манипулация да бъде механизъм за извършване на fallacy. Естествено, не всички са такива, но това съм го указал изрично на повечето места. Това, че само манипулативните заглавия от вестниците ти изглеждат като fallacies вероятно означава, че боравиш с твърде ограничена дефиниция на думата. Всички примери за предефиниране (с изключение на първата илюстрация със Супермен) са взети от реалността неадекватности. Примерът с editorial we е fallacy. Съждението за младите мъже и жени е fallacy взето от реално съществуващ проект. Последният абзац за акцентите касае изключително неприятни fallacies в най-чист вид. В семантичната размяна има най-много примери, които не са fallacy-та, защото там е най-трудно (ако някой може да даде по-добри - супер, ще се радвам), но все пак има достатъчно.<br /><br />Лингвистите наистина са ги систематизирали тези неща, но те се занимават с тях като с похвати на езика, а не като източник на удари под кръста. Btw, много от fallacy-тата из предните постове също имат корени в легитимни съждения. Примерно "не ме бий повече, защото ще ме убиеш" е основа за appeal to pity. "Отивам на зъболекар, за да ми направи пломба" е основа за appeal to authority.<br /><br />Разбира се, че като езиково средство тези техники си имат своето място и без тях речта би била суха и безинтересна. Целта ми очевидно не е метафората да бъде банната като средство на езика, а да покаже случаи, при които нейната употреба може да се превърне в опит за манипулация.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-4219911239202535162012-11-28T21:22:52.368+02:002012-11-28T21:22:52.368+02:00Е, множественото число можеше да се сложи в нещо к...Е, множественото число можеше да се сложи в нещо като "многоличностно разстройство" или както там се превежда английското multiple personality disorder. Как да е, ако лафът се гледа като семантичен шифт, точно частта със склерозата го прави як. :D<br /><br />За другото, от моя собствен опит използването на editorial we ме натоварваше с допълнителната отговорност да пиша от името на целия екип. Т.е. трябваше да си меря още по-внимателно приказките. Трябва да ти кажа, че ми е доста по-лесно да отговарям само за собственото си мнение и да не въвличам в него други лица. Щото ако нещо се осере, трябва да се обяснявам И на екипа в кво съм ги забъркала, освен на читателите, нали. :D<br />Не знам защо си решил, че читателят трябва да се бори с целия екип ако не е съгласен с нещо. Във форумите, където се обсъждаше Аниманията, читателите ни си ни казваха съвсем лично я на мен, я на Роланд, я на Емо, бе на който там е писал материала, кво мислят за него (за материала, а понякога и за човека зад материала). Понякога и писма ни пишеха на редакционния и-мейл. Така че персонализация има в тая работа, щото в крайна сметка на хората им е ясно чие мнение четат. При това положение можеш преспокойно и съвсем еднолично да нахокаш Светли на операцията, мисля. :D<br /><br />За тъф гай и прочее - ясно, че се ебаваш, ама това не прави заглавията на феномените по-малко реални. :D Аз се опитвам все още да избистря каква е крайната ти цел с тези материали - за предишните ми е ясно. Там има бая зловредни фаласита, които много яко са ни лазили по нервите на всичките и които все още са в основата на това светът да не е толкова хубав, колкото може да бъде. Та човек трябва да се научи да ги идентифицира, контрира и избягва. Ама тук сме вече в областта на речевата изразителност, където някои от тея т.нар. фаласита не само че не вредят, ами внасят и някъв колорит. Знам, че е хубаво информацията да се манипулира колкото се може по-малко при предаване, ама ако почнем да избягваме акцентирането и всичките там семантични шифтове, писменото слово може да стане доста сухо и скучно. Та не виждам особена практическа полза, още повече като си представя кво ровене е паднало из нета за инфо и примери. Подозирам, че лингвистите вече са систематизирали и описали тея неща, така че ценното за мен в тоя материал би било да се намерят примери на зловредие, подобни на онези от Зеления хайвер. Щото повечето тукашни примери са си чиста човешка неграмотност. Само манипулативните заглавия на вестниците ми пасват горе долу на идеята за кифленския манталитет от първите ти два материала. И разбира се, нещата в началото, където пак си цитирал ШД. :D Амелияnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-10142290374488291682012-11-28T19:28:46.877+02:002012-11-28T19:28:46.877+02:00Би трябвало да ти е направило впечатление, че кога...Би трябвало да ти е направило впечатление, че когато направя грешка си я признавам и я поправям при възможност. Това за множествената склероза не беше грешка, а следствие от "множественото" число в предното изречение. В крайна сметка целта не е диагноза, а просто ташак. :) Ако все пак държиш на такава - използването на editorial "we" по принцип показва известна несигурност на позицията. Когато прибегнеш до този метод частично сваляш от плещите си задължението да стоиш зад мнението си, защото сега го "шерваш" с виртуални поддръжници. Оттук идва и усещането за по-голям авторитет - събеседникът ти е изправен не само пред теб, а и пред неопределено количество народ, към което на практика трябва да се обърне. Което внася допълнително неудобство. Ако някой тук не е съгласен с мен, може да ме нахока директно при желание. Ако аз съм несъгласен със Светли на операцията, на мен ми се налага да нахокам цялата операция, което е абсурдно. В някаква степен editorial "we" върви за списания, където нямаш директна обратна връзка. За блог, форум, и въобще за всичко, което има (и очаква) коментари отдолу, това е пълна пародия.<br /><br />Та, няма място за личностни дисоциации и подобни. :)<br /><br />Е сега, нали не мислиш, че съм казал със straight face това за "the tough guy fallacy", или особено за "oh, I DO have a life" fallacy. При все това, нямам против дефиниции, когато се налагат. Pillow talk примерно е много удобно с краткостта си. :)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-9396254937514703002012-11-28T18:50:41.741+02:002012-11-28T18:50:41.741+02:00Хахаха, ако онова за множествената склероза е план...Хахаха, ако онова за множествената склероза е планиран семантичен шифт, а не си го измисли ей сега, за да се оправдаеш, да знаеш, че е яко! Ама и като оправдание добре го снесе. :D <br /><br />При нас похватът editorial we всъщност целеше не да смаже читателя с величието на целия екип, а да създаде няква по-персонална и откровена връзка с въпросния читател. Като между приятели, един вид. Са, друг е въпросът доколко се получава. Но мисля, че е до голяма степен въпрос на вкус - по коментарите на читателите ни личеше, че има и такива, които не го харесват, и такива, които му се кефят.<br /><br />Иначе, както бях казала и преди - в английския има термин за всичко. Стига се до някакво дразнещо профанизиране на човешките взаимоотношения даже. Всичко се превръща в клише, което някой някога някъде е правил преди теб и го е правил толкова често, че чак му е изплякал някакво заглавие. Помня примерно преди време като се забивахме с моя Александър и си гукахме любовно след секс - един ден ми биде обяснено, че това се наричало "pillow talk". :D Турили му, начи, някво опошляващо заглавие, на ей тоя толкова ценен и интимен експириънс. Кому е нужно? Терминологията е удобна за много неща, помага за систематизиране, обяснение и т.н. Ма има неща, за които не е нужна - са, "tough guy" fallacy, "oh, I do have a life" fallacy и т.н., и т.н. - то така квото и да направиш все ще е фаласи, щото все може да се вкара в някъв характеров типаж или действие-клише. Заеби. :DАмелияnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-19398421473451551762012-11-28T12:28:48.980+02:002012-11-28T12:28:48.980+02:00Fine for parking here... в смисъл на "ок е да...Fine for parking here... в смисъл на "ок е да паркираш тук" си е нестандартно, да, обаче в държава, в която има знаци "Внимание, пътят е мокър, когато вали дъжд" трябва да се презастраховат. :)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-7800749714723890922012-11-28T12:10:01.301+02:002012-11-28T12:10:01.301+02:00"and since it was fine, I parked there."..."and since it was fine, I parked there."<br /><br />В този пример не мисля, че може да се получи такава семантична размяна, така че да обърка някого, защото граматическите маркери - it-clause, а не existential there и липсата на определителен/неопределителен член - са достатъчно ясни за хората, на които английският им е майчин език. Тук и синтактичното, и морфологичното маркиране на смисъла са твърде силни, за да позволят шифт в лексикалната семантика.<br /><br />Амели, ама и при MPD не се говори в множествено число! :D Различните идентичности вътре в човека алтернират една между друга, никога не се проявяват едновременно.kalendarut_ska4ahttps://www.blogger.com/profile/14915072971615480537noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-3720673475111337512012-11-28T11:44:49.606+02:002012-11-28T11:44:49.606+02:00Е как защо множествена склероза? Защото има "...Е как защо множествена склероза? Защото има "множествено" и "склероза" в заглавието. :) Семантичен шифт с използване на пароними. :)<br /><br />Да, ефектът на едиториал we + you е ясен какъв е. Да се направи от автора величие, а от читателя - мижитурка, която трябва да се чувства привилегирована, че чете този автор. Може би, ако това си го позволи Хемингуей, бих го преглътнал. Но рандъм блогър - айде, не.<br /><br />Ами това си е определена група fallacy-та. Така, както можеш легитимно да използваш appeal to authority, така можеш да използваш легитимно и метафори. Но доколкото fallacy означава и всеки опит мислите ти да бъдат насочени по тенденциозен начин в определена посока, то правенето на това с помощта на езикови средства не е по-различно от изброените досега. Голям зор беше да отсея "нереалистичните" примери, които просто показват абсурдност, от примерите, които наистина се класифицират като fallacy-та. Горе-долу обаче мисля, че се получи добър процент. По-добър, отколкото очаквах.<br /><br />Време и желание човек намира за нещата, които му доставят удоволствие. Хич не се чуди за това. :) Тук няма да правя "oh, I do have a life" fallacy-то. :) В смисъл - да, тоя текст отне бая време, ровене, адаптиране, подреждане, мислене на адекватни примери и т.н. <br /><br />ПП. Както се вижда е искало още малко. Shure, Grammar Nazi. :) I mean sure. (Shure са марка силно препоръчителни аудиофилски слушалки. :)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/07399059659127905219noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3929503188907118952.post-27441805523454939432012-11-28T07:56:48.268+02:002012-11-28T07:56:48.268+02:00Защо множествена склероза ффс? Тя няма нищо общо с...Защо множествена склероза ффс? Тя няма нищо общо с описаното. Описаното си е multiple personality disorder некъв. :D <br /><br />Бтв, като списвахме списанието Анимания и ние ползвахме едиториъл we. Биде ни обяснено, че с това се търсел еди къв си психологически ефект върху читателя. На когото му говорехме на "ти". :D Gamers Workshop май го практикуваха това и те. Не знам дали похватът си постига търсения психологически ефект, ама ми отне време да му свикна. Някак неестествено ми стоеше.<br /><br />Тая част вече избива прекалено на лексика и граматика обаче. Болшинството от изброените тук фаласита са най-често неволни грешки от неграмотност (които могат дори да забавляват - хубаво се похилих на разните обяви), а не злосторно и волево изкривяване на информация или дискусия в някаква желана посока. Не че не могат да се ползват и по този начин, но това се случва рядко. Определено предишните две статии ми бяха по-полезни. Продължавам да ти се чудя отде намираш желание (и време) да описваш и систематизираш тея неща. <br /><br />ПП. Подозирам, че си имал предвид Tough Guy fallacy. Амелияnoreply@blogger.com