28 май 2013 г.

3 Зенитар → Canon

За разлика от баш-фотографите, не си спомням с кой знае каква носталгия времето, в което злоупотребявах с това отляво: ZENIT 412 - лентов огледален фотоапарат от руската школа, един от последните модели, преди аналоговото снимане да иде на кино (а сега и там го няма вече). През 2002 непрофесионалните дигитални камери рядко надминаваха 3 мегапиксела, не бяха много евтини, а и все още не се считаше за хипстърско, когато човек си вземе няколко Kodak-а, пощрака уж премерено, и после отиде до някое студио да провери къде му е фокусът. Сега, 10 години по-късно, когато фотографията се профанизира тотално, след като беше качена на мобилните устройства и от ада се пръкна софтуер като Instagram, ми се прииска да тръгна в съвсем обратната посока - какво би се получило, ако успея някак да завинтя зенитарското евтино обективче за Canon-а (60D), с който принципно щракам? Възможно ли е оптика, която в момента без труд може да се намери за жълти стотинки на e-bay, да се окаже способна да конкурира по-скъпите си и добре изработени модерни събратя? Отговорът ме изненада доста приятно.


Първо малко технически данни за обектива. МС Зенитар-M 2/50 е с 10 оптически елемента, с фиксирано фокусно разстояние от 50 мм, а диафрагмата му се мени от f/2 до f/16. Естествено, за екстри като стабилизация и автофокус не може и дума да става. Оптиката му е просветлена, т.е. би трябвало да предпазва от бликове, обаче както ще се види по-надолу, експериментирането с тези ефекти JJ-style води до интересни резултати. Резбата на обектива е M42, което означава, че е необходим преходник, за да може да се завърти за Canon-а. Такива могат да се намерят почти за без пари, в почти всеки онлайн магазин (вкл. и с чип за потвърждаване на фокуса).

Естествено, руснаците никога не са били лидери във фотографската техника и оптика, така че е очаквано снимките с мултимегапикселни дигитални камери да са ощетени от качеството на обектива, а не от сензора и процесинга. Изненадващо обаче, при максимално затворена диафрагма, снимките се получават с равномерно ниво на детайлност, близко до това на съвременни обективи, които струват 20 пъти повече, а хроматичните аберации липсват напълно - браво на братушките. Понеже този край на спектъра не ми е особено интересен, не съм се занимавал да съпоставям с други обективи при подобни условия, но все пак давам един full-res пример в контрастни условия, който дава някаква идея.

Силата на старите обективи идва от използването им в режим на отворена диафрагма. Тогава се получават специфичен рисунък, интересни бокета и отблясъци, които не могат да бъдат репродуцирани от съвременните обективи. Когато става дума за художествена, експериментална фотография (а не за студийна или конвейрна, в която най-важният фактор е техническото съвършенство), съветските обективи могат да се окажат задължителна част от инвентара. Самият аз напоследък доста често се улавям, че си "забравям" за Тамронa (18-270 mm / 1:3.5-6.3) и Сигмата (10-20 mm / 1:4-5.6), за сметка на пластмасовата играчка отгоре, когато не ми се мъкнат много неща.

Основният проблем е трудното фокусиране, когато обектът е наблизо, защото дълбочината на рязкост е буквално милиметри. Хубавото обаче е, че независимо от светлинните условия, комбинацията на този обектив с Canon 60D води до много приемливи резултати що се отнася до експозицията. На всички примери фотоапаратът е в автоматичен режим и не са прилагани кой знае какви трикове при конвертирането от RAW. Обаче стига приказки, ето и по-поносимите резултати от първите ми експерименти. Без статив и с доста вятър (което води до случаен фокус на места), обаче пък неправилните специфични бокета, разнообразните lens-flares и многократни пречупвания (чак се чудя как един и същ обектив е способен на толкова различни ефекти) компенсират.













Тази тема остава отворена за продължение, ако евентуално задобрея в по-контролирани условия, и се получат гледаеми резултати. И ако има някакъв интерес де.

3 коментара:

  1. Попаднал си на по-добрата алтернатива на Хелиосите.
    Елементите сигурно си ги объркал де, едва ли са повече от 5-6. :) Бисерът в тая група е Зенитар 50/1.7, със забележително гладък дефокус и много приятен рисунък. Явно и малкото братче се справя прилично. Може да пробваш да позатваряш леко при много близкия фокус - това намалява сферичните аберации и подобрява характера на бокето, ако и да го оситнява.
    С LiveView + 5х/10х увеличението не би трябвало да имаш някакъв проблем с фокуса.

    Внимавай да не те хване G.A.S., че възможностите за дърти евтинджоски стъкла са безкрайни. А и сега като се зарибиш по размера и възможностите, като нищо ще решиш да захвърлиш тухлата-канонерка и да я смениш с нещо дребно. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, елементите са 6, сори, не си проверих фактите. :)

      Последните с червените листа са с леко затваряне - все още свиквам кога как. А и то при тия играчки номерът често е в непредвидения ефект. Също така установих, че на няколко пъти фокусът през визьора ми се получи леко офф, та всичко е снимано точно на LiveView със зуум. MagicLantern с фокус-детекшъна също помага доста в някои ситуации.

      Е, за GAS се иска човек да има наум по-интересни обекти от пчелички и тревички, така че няма опасност. :)

      Изтриване
  2. Много са хубави тези природни картини, но кога ще ни зарадваш с портрет на някоя... отракана кака? ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.